Бизнес и малки деца - мисията възможна

Обикновено в блога на Супер продуктивност споделяме съвети, които могат да ти бъдат полезни за подобряване на продуктивността ти. Този път ти предлагаме нещо различно.

След като няколко души ни поискаха съвети и насоки как да съчетаят отглеждането на малките си деца с другото си „дете“ – своя бизнес или новостартираната си свободна практика, – решихме да направим нещо по-добро от това да споделим общовалидни съвети.

В този материал ще те срещнем с няколко майки и един татко, които се престрашиха да отговорят на нашите въпроси и да разкажат как протича ежедневието им, в което бизнесът и децата съжителстват успешно. 🙂 Запознай се с тях и си вземи съвет, който ще ти бъде полезен за твоята ситуация.

Представи се: коя си ти и с какво се занимаваш?

Казвам се Жюстин Томс и това е истинското ми име. Ръководя агенция за дигитален маркетинг вече над 20 години – ABC Design & Communication, преподавам дигитални комуникации в НБУ, СофтУни и на други места. Обичам театъра и съвременната литература, музиката и природата. И имам три деца – голямо семейство.

Колко деца имаш и на каква възраст са?

Децата ми са на 18, 13 и 10. 🙂 Две момчета и едно момиче.

Как протича един твой типичен ден: от ставането сутрин до заспиването вечер, включително работата и свободното време?

Сутрин ми е доста динамично – ранно ставане, подготвяне на закуска, децата към училище, после обикновено е времето ми за спорт – около 30 докъм 60 минути. След това започва и работният ми ден – мейли, срещи, динамика, хора – в агенцията, а следобедните часове преподавам. Вечер сме с приятели и семейството, културни събития, понякога и преподаване отново.

Как организираш работата си и какви принципи спазваш, за да си сигурна, че всичко ще бъде свършено и че работиш за постигане на целите си?

Календарът ми е много важен и се запълва месеци напред. Всяка седмица и ден са разграфени и промени, особено в последния момент, са почти невъзможни. В момента вече имам записани неща за април 2020, т.е. вървя доста напред. Това много ми помага. Отделно – дисциплина, приоритизиране на задачите, отмятане на трудните и важни първо, без много тюхкане, ако се наложи по-маловажните да се преместят леко напред.

Напрежение има, но то е само когато нови и непредвидени неща се опитват да се наместят. Справям се, мисля.

Какви съвети от твоя личен опит би дала на родителите, които стартират бизнес и гледат малки деца? Как да организират ежедневието и работата си, така че да успяват да свършат най-важното (и по възможност, без много стрес)?

Когато са по-малки децата, е по-лесно. Момичета, не се стряскайте и не отменяйте мечтите си за деца и мечтите за кариера, бизнес. Могат да вървят заедно – доказано е. Ежедневието с работа така поглъща, че понякога забравяме основния приоритет. А за мен това са децата. Те не бива да страдат от липсата ни. Не бива и да ни виждат постоянно на устройство (телефон, лаптоп) – те не знаят, че работим, виждат само, че не им обръщаме внимание. А това не е ОК.

Понякога губим ненужно много време в излишни неща. Оптимизиране на времето, каквото можем да свършим с децата – нека е с тях – пазаруване, пътуване, готвене или домакинска работа – това са възможности за разговори, за заедност. И не на последно място – всички от семейството имат равни задължения и за децата, и за дома – включването им е повече от наложително. Нека партньорите са пълноценни. И нещата ще са добре.

Желая на всички успех! 🙂

Представи се: кой си ти и с какво се занимаваш?

Казвам се Иван Кузманов, на 38 г., от София, щастливо женен по родопски традиционен обичай. От 2 години се занимавам с дигитален маркетинг и вниманието ми е насочено изцяло в тази посока, когато съм в работна фаза.

Колко деца имаш и на каква възраст са?

Имам две весели момиченца на 3,5 г. и на 7 месеца към този момент.

Обикновено ставам между 5 и 7, в зависимост от това кога съм успял да легна. Стремежът ми винаги е да бъде рано. Сутрините използвам за спорт, задачи, които изискват повече креативност или да уча.

Около 8:30 водя голямата ми дъщеря на градина, пазарувам евентуално и към 9 ч. започвам работа.

Към 18 ч. се завръщам към семейните ангажименти и всички се събираме за разходки, срещи и забавления – телевизия не гледаме. Следва вечеря, домашни игри и сън.

Обикновено ставам първи и си лягам последен. Доставя ми удоволствие да наблюдавам целия този семеен процес и особено да виждам сутрин как всички още спят сладко и вечер уморени как са се приспали. Това са част от моментите, в които осъзнавам какво имам, което ми дава мотивация и енергия да гоня дългосрочните си цели!

Как организираш работата си и какви принципи спазваш, за да си сигурен, че всичко ще бъде свършено и че работиш за постигане на целите си?

Динамиката ми е сериозна, защото поемам ангажименти за различни типове задачи, свързани с онлайн бизнес, маркетинг и уеб администрация. Не искам да се профилирам само в една част, защото крайната ми цел е познаване на самите модели, стратегиите, инструментите и каналите за привличане на клиенти в детайли. Това ще ми позволи поглед върху цялостната картинка и ще ме научи да провеждам правилно, бързо и с минимум средства процеса от стартиране на нов бранд до заемането му на частица пазарен дял. Точно там са насочени интересите ми, въпреки че е доста трудно и е голяма отговорност!

Обикновено големите ми задачи винаги са разписани и подредени по приоритет, а малките се опитвам да върша по няколко накуп 3-4 пъти дневно. Понеже в момента работя сам, когато изникват аварийни ситуации, често не успявам с изпълнението на плана си. По тази причина правя постъпки за партньорство, което частично ще реши този проблем. Но имайки план, знам какво не съм свършил, имам го на картинка и мога лесно да го преподредя и да не пропусна задача.

Имам доста излишна и неподредена комуникация, която скоро ще овладея. Тя на този етап обаче ми е нужна за опит, споделяне и трупане на информация за различни бизнес модели и казуси.

Вечер преди лягане често доработвам по малко, защото се реорганизирам в момента и довършвам изостанали задачи от деня. От мен зависи този процес да не се проточи, понеже вечер си е време за семейни ангажименти и почивка.

Какви съвети от твоя личен опит би дал на родителите, които стартират бизнес и гледат малки деца? Как да организират ежедневието и работата си, така че да успяват да свършат най-важното (и по възможност, без много стрес)?

Както при мен, така и при много родители, желанието за промяна и стартиране на собствен бизнес се засилва до фаза действие, точно когато очакваме деца или те са още малки. Причината може би е, че тогава вече сме зрели хора, решаваме, че имаме знанията и опита да го направим и очакваме собствените проекти да ни освободят повече време.

Това съвсем не се случва така, за съжаление, особено ако сменяме сферата на дейност с коренно различна от досегашната ни работа. Освен опита си до момента е нужно да придобием още куп знания и умения и се получава натрупване на допълнителен стрес.

Връщайки лентата назад, се чудя защо не съм направил тази стъпка, преди да стана семеен, но по-добре късно, отколкото никога. По-рано щеше да е доста по-лесно, предполагам.

Какво бих ги посъветвал… на първо време да си отговорят на въпроса защо го правят, коя е главната причина и да я визуализират и изследват добре. Това е важно, защото по този път трудностите и причините да се откажем следват една след друга. Ако не знаем защо го правим или водещо е например да имаме пари или свободно време сега и бързо, то начинанието е обречено на неуспех.

Следващата ми препоръка е да засилват личните си качества като търпение, последователност, планиране и пак търпение. Нужен е непрестанен баланс между учене и правене. Нито едно от двете не трябва да блокира другото.

Третата ми препоръка е смелост, която в контекста на семейните хора с деца е малко по-премерена в сравнение с тази, която могат да си позволят младежите. Но без смелост и премерен риск нещата не биха се получили.

И четвъртата ми съвсем логична препоръка е, когато стартират собствен бизнес, да имат малко спестени пари. Сумата зависи от дейността, която започвате, но без пари в условията на голяма конкуренция в наши дни, реализацията би се основавала на чист късмет.

Пожелавам успех на всички, тръгнали по нелекия и трънлив, но изпълнен с много приключения път на собствения бизнес и разбира се, не забравяйте грижите за семействата си – вероятно заради тях сте стигнали дотук.

Представи се: коя си ти и с какво се занимаваш?

Аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл, както и да се развиват там, където са. Сертифициран консултант по кариерно развитие съм и имам над 1200 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие „Устрем“, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш.

Колко деца имаш и на каква възраст са?

Имам син на 8 години, както и „сестричка“, както си я наричаме вкъщи – мини шпиц на 3 години.

Сутрин ставам към 7 ч, за да изпратим заедно с мъжа ми сина ни на училище. В 7.25 вече се е качил на микробуса, който го взима от нас и денят започва с разходка на кучето, разтягане/йога вкъщи или фитнес близкия спортен център. Старая се всеки ден да започвам с някакво движение и ми се получава на 70-80%. След това започвам със стратегическите или творческите задачи, онези, които изискват повече мислене и енергия, като преди тях набързо проверявам имейла си и подготвям пост за социалните мрежи. Продължавам с обяд и дребни домашни задължения, когато съм вкъщи, а следобед с онлайн сесии с клиенти, преди да се е върнало детето. След това се разхождаме, виждаме се с приятели или правим нещо заедно вкъщи и наместваме домакинската работа и пазаруването в свободните слотове.

Когато съм в офиса (два дни седмично), програмата е различна – обикновено почти целият ден е в срещи, като на обяд си оставям час за хапване и кратка разходка, както и поне час за учене (винаги съм записана на поне два онлайн курса). Прибирам се след 20 ч. и обикновено се включвам във вечерята и четене с детето преди лягане. В петък не работя с клиенти и се старая да съм разпратила на когото, каквото имам, за да мога да отеля времето за спорт, разкрасяване, време с мъжа ми (който също сам определя работното си време), а вечерта да прекараме тримата с детето или да излезем с мъжа ми, а малкият да е при баба и дядо. През уикенда гледам да работя минимално и ако има работа, то тя е по писане на нещо или подготвяне на събитие, т.е. се случва веднъж-два пъти в месеца.

Принципите ми са, че познавам своя ритъм на работа (кога са пиковете ми и спадовете на енергия), както и колко работа реално мога да поема (брой клиенти; страници, които да изпиша; комуникация по имейла и т.н.). И също, уговорките с клиентите ми хем се съобразяват с тяхното време, хем с моя график на работа и почивка и някакси винаги ни се получава. Когато знам какво ми е приоритетно, си го гоня и успявам да се вместя в собствените си срокове, които са все по-реални и ме държат активна и дейна, но не ме смачкват от бързане. Старая се да работя проактивно, а не реактивно, но си признавам, особено когато съм вкъщи, че понякога се случва да се разпилея в комуникация по различни месинджъри и да видя, че са минали два часа, което не е никак продуктивно. Но пък храни нуждата ми от комуникиране с хора, която ми липсва, когато работя от вкъщи. Уча се да минимизирам тези моменти и да наваксвам с комуникацията, когато съм в офиса или в определени слотове през деня, когато аз реша, а не когато месинджърите ми звънят.

Съветът ми е да видят кое е наистина важно и трябва да свършат сами задължително и кое е излишно и може да отпадне, може да се свърши с по-малко усилия или може да се прехвърли на някой друг. И да имат фокусирано време с детето, то има нужда от това, и фокусирано време за работа (ако ще – два часа на ден, защото не може повече), докато някой друг е с детето или докато детето спи (не, тогава не е времето за домакинската работа, тя може да се свърши и между другото и докато детето е будно, а ако е над 3 г. – да се включи в нея).

Представи се: коя си ти и с какво се занимаваш?

Здравейте, аз съм Мария, на почти 30 години и съм виртуален асистент, т.е. предлагам цялостна административна помощ за малкия и среден бизнес. 🙂 Изключвайки професионалното, съм майка, съпруга, често бързащ и винаги усмихнат човек!

Колко деца имаш и на каква възраст са?

Имам две дъщери на 3 и 1,6 години – фурии, щурачки, моите красоти и смисъл.

Как протича един твой типичен ден: от ставането сутрин до заспиването вечер, включително работата и свободното време?

Щуро! Обикновено ставаме към 7, обличам и двете, заедно отиваме до детската градина и оставяме голямата ми дъщеря. След това с малката отиваме до близката площадка, на пазар и се прибираме. Това време освен с тичане по нея е съпроводено и с телефонни разговори с клиенти и ако изскочи нещо спешно, което мога да свърша през телефона. След като се приберем и приготвя обяд, слагам я да спи – тогава аз имам повече време за служебните задачи и сядам пред компютъра. След като се събуди, старая се, ако няма нищо за вечеря, да сготвя нещо, а ако не готвя, обикновено работя, докато тя си играе. Към 17 ч. отиваме да вземем Мария от детска градина и в дните, в които по това време мъжът ми не е на работа, отиваме в парка всички на разходка. След като се приберем, обичайното за всяко семейство – вечеря, подготовка за следващия ден и работа за мен. 🙂 Често работя до доста късно вечер, когато всички спят. Тогава е и е моето „свободно“ време – за музика, за душ и всичко, което не съм успяла да свърша през деня.

Може би отстрани изглежда подредено ежедневие, но често не е. Благодаря на семейството ми за това, че ме подкрепят, че не им пречи, когато за вечеря има салата и скара, че невинаги жилището ни свети от чистота (с двете бесотии в общи линии това е до 20 минути след почистването) и че ме разбират в моментите, в които вместо време с тях, прекарвам време работейки. Благодаря и на клиентите си, с повечето от които за щастие сме в страхотни отношения и не им пречи, когато някое от децата извика „Мамо“, докато говорим по телефона. Да, често се случва да правя поне 3 неща едновременно, но искрено вярвам, че има ли желание, винаги се намира и начин.

И ако този текст се чете от хора, които смятат, че всичко това е възможно, само ако пренебрегваш децата си, не, не е така. Е, за пренебрегването на съня нищо не мога да кажа. 🙂

С две малки деца, честно казано, никак не ми е лесно да организирам стриктно задачите си, защото тъкмо си помисля, че е моето време за спокойна работа и хоп, изникне нещо. Но това, което правя е: на една дъска всеки ден си пиша задачите за деня – спешните и тези, които мога да свърша по-натам. Когато изникне нещо спешно, клиентите ми винаги знаят, че могат да разчитат на мен, че ще намеря начин да ги вместя в графика си и да свърша успешно това, от което зависи бизнесът, проектът, семинарът или пък бъдещото им сътрудничество с някой клиент.

Разбира се, използвам и приложения, които следят изпълнението на задачите ми, но честно казано, съм човек, в чийто браузър има винаги отворени поне десетина таба и повече ми се набива на очи на дъската пред мен.

И освен организацията, гледам да върша всичко с позитивна нагласа, така ми се струва, че всичко става далеч по-лесно. 🙂

За мен всичко се крие в позитивната нагласа. Като родители, които много рядко могат да разчитат на „бабоглед“, стресът с две малки деца и работа е винаги наоколо. Няма как без него. Но се старая да приемам нещата с усмивка, а когато се ядосам или напрегна, да броя до 10. Дали е трудно? Мно-о-о-о-го! И невинаги ми се получава. Понякога се случва да се скарам, понякога се случва да работя до 5 сутринта, случвало се е да заспивам на бюрото, случвало се е да прекаля с кафето, както и да прибера нещо в бързината не на мястото му. Но на фона на това, обожавам игрите с децата си и всеки ден успявам да прекарам време с тях, без значение дали ще редим пъзел, ще се смеем на някоя на пръв поглед глупост или просто ще се гъделичкаме. Извън грижите, с мъжа ми успяваме да намерим наше си време. А бизнесът? Аз започнах моя, когато голямата ми дъщеря беше на 6 месеца. Запитах се какво искам да правя и в какво ме бива и така превърнах едно от хобитата си в работа. Оттогава насам, отглеждам бизнеса си като трето свое дете – обичам го, полагам грижи за него и не спирам да вярвам в успеха му и да полагам сили за разрастването му. Така че, мили млади родители, които искате да стартирате бизнес или които вече сте започнали това начинание, не се отказвайте – трудно е, но си заслужава, както заради вас, така и заради децата ви!

Представи се: коя си ти и с какво се занимаваш?

Казвам се Северина Джевелекова, на 34 г., от гр. Бургас. Преди малко повече от две години започнах да се занимавам със собствен бизнес – продажба на употребявани дрехи за бременни и кърмене. Към настоящия момент съм собственик на два онлайн магазина – ZaMama.eu (първият, с който стартирах) и Boobolina.com (естественото продължение – мои авторски модели облекла за бременни и кърмещи).

Колко деца имаш и на каква възраст са?

Аз съм щастлива майка на две прекрасни деца – момче на 8 г. и момиче на 2 г. Както ме определя синът ми още от малък: „Ти си най-добрата майка на света!“, а аз допълвам „…защото имам най-доброто дете на света!“ И не е преувеличено. Майката се „ражда“ с раждането на детето. Заедно със сина ми и благодарение на него се изграждах като родител от ден първи.

Всеки делничен ден ставането сутрин се определя от необходимостта да сме навреме в училището и детската градина. Ролите са разпределени. Съпругът ми и синът ми се приготвят първи, по мъжки и набързо, с разчетени движения, без лутане, работни дрехи за единия, униформа за другия, детето дори успява да закуси, че до първото междучасие „не се издържа от глад“, хаха, и тръгват. След това сме ние двете, с всички възможни сутрешни ритуали. Прически, миене на лице, но много внимателно, без да се мокри косата(!), селекция на играчките за деня, които ще бъдат занесени до гардеробчето и вероятно ще си останат там до следобед, за да не ги пипа никой друг и да ги върнем обратно вкъщи, за да занесем на следващия ден различни. Липсата на униформа в детската градина при момичетата се усеща при избора на тоалет и често се изразява в търкаляне по земята или тропане с крака, ако имаме разногласия.

И така, децата са по направление, за мен остава да свърша, колкото се може повече неща, преди да се съберем отново всички в края на деня. Имам на разположение един работен ден, който, доказано ако не е в офис, в домашни условия се превръща и в домакински, санитарен, лежерен, свободен или творчески ден. Да работиш от вкъщи – предимство или напротив? Ами, не е много продуктивно сякаш!? Пък и то си е до човека.

Работата ми по онлайн магазините е свързана с какво ли не – от качване на нови артикули в сайта, което включва снимане, продуктови описания, опаковане, заприходяване и др., през обработка на поръчки, поддръжка на рекламно съдържание в социалните мрежи, писане на статии за блоговете, които водя, бизнес кореспонденция, до проучване и анализ на сектора, в който се развивам, самоподготовка по дигитален маркетинг и SEO, работа по нови идеи и развитие на концепциите. Нямам екип. Работя сама, а когато се налага, разчитам на помощници, например за графичен дизайн, текстове, brainstorming и др.

Съвсем редовно се случва всичко това да се редува с ежедневни битови ангажименти. Не бих казала, че има баланс, по-скоро – приоритети. В крайна сметка трудно разграничавам работното от свободното време. Но поне уикендите са силно семейни и по-малко работни.

Скоро бях чела една ваша статия: Убиецът на продуктивността – НИКОГА не работи по този начин! Определено разпознавам стила си като работа в реактивен режим. Изпитвам недостатъците му все повече с годините и опита. Използвам всяка възможност да се превъзпитам, но понякога ме блазни мисълта да захвана нещо, което няма да отнеме много време, въпреки че по-обемни задачи „стоят на изчакване“, за да получа по-бързо удовлетворението, че имам нещо изцяло свършено. Иначе остава списък с незавършени, макар и напреднали в изпълнението си задачи.

В крайна сметка, каквото и да избера, не пречи на постигането на целите ми, може би ги позабавя, но не винаги. Обикновено гледам да залагам крайни срокове. Само така мога да се ориентирам как се справям. Както казах, когато работиш сам, е лесно да се „изгубиш“, отклониш от целта.

Записвам си! Най-сигурният за мен начин всичко да бъде обхванато – и планирано, и спонтанно възникнало. Специално имейли отдавна съм спряла да обработвам на секундата. Бизнес етиката изисква да не се оставя съобщение без отговор, така че едно бързо „Благодарим за запитването! Ще се свържем с Вас при първа възможност!“ е достатъчно да ми осигури необходимото време да реагирам, без да изнемогвам.

Да, „без много стрес“ е ключово условие! Нищо в моя личен и професионален живот не е на всяка цена. Най-добре е да има баланс между двете, но и да няма, не правя драми. Първо, защото всичко е временно, днес върви едно, утре друго и второ, защото всичко е относително – който и проблем в работата да съпоставиш с нещо по-важно, по-философско, по-житейско, той автоматично става по-поносим, по-решим.

Да си родител означава да знаеш всичко, да можеш всичко, да готвиш по-хубаво от всички баби и лели, да ухаеш „мммм!…много хубаво“ и когато се приготвяш за работа, да си „много готина“. Трябват си и свръхестествени умения – да четеш мисли: „Има ли домашни? В колко часа започва състезанието по математика? Кога събират парите за екскурзията?…“ Обикновено отговорите идват в неделя вечер или в понеделник сутрин. 🙂

Да стартираш бизнес и да си родител, а вероятно и да работиш и друга работа, докато потръгне бизнесът, определено не е лесно. Но пък е удовлетворяващо. Чувстваш се полезен. Сам не знаеш колко си способен, докато не стартираш. Не е важно задължително да успееш. Може и да се провалиш. Най-ценното е, че си опитал и вече знаеш как. И всеки следващ път ще си по-добър.

Родителите на малки деца, които не разчитат на помощ от баби и детегледачи, обикновено се съобразяват с режима на децата и успяват да поработят през деня, докато те спят или са на градина и късно вечер. Някъде в този график трябва да вмъкнем и домакинската работа, така че бихме могли да сготвим по време на следобедния сън и ако остане време, да отговаряме на имейли. Докато вечерта е по-подходяща за пране/подреждане и творческа работа – социалните мрежи, планиране на публикации, текстове, оформление на сайт, обработка на поръчки за следващия ден и др.

Най-добре да се изпробват няколко подхода за организация на ежедневието, за да се провери кой е най-добре работещият за нас. И под „най-добре работещ“ разбирам на първо място „най-малко стресиращ“ и чак след това „най-продуктивен“. Защото за да сме продуктивни, първо трябва да сме здрави и спокойни. Да не мислим за крайния успех, което ще ни напрегне, а за това как да си свършим добре работата. Успехът е следствие!

Допаднаха ли ти интервютата? Ако имаш деца, ще се радваме да си вземеш нещо ново и полезно, което да пробваш. А ако не искаш да пропускаш други подобни материали, запиши се в нашия e-mail бюлетин, за да получаваш известия, когато публикуваме нещо ново.