В тази публикация, ще разгледаме в детайли концепцията за продуктивността или иначе казано, производителността.
Това е моята лична дефиниция за производителност:
Производителност=Стойност/Време
(производителността се равнява на стойността разделена на времето)
Според тази дефиниция има два основни начина за повишаване на производителността:
- Увеличаване на създадената стойност
- Намаляване на времето за създаване на стойността
Можем да усложним тази дефиниция като добавим други фактори като енергия и ресурси, но аз предпочитам простотата на времето защото в повечето случаи фактори като енергия и ресурси се редуцират до време, така или иначе.
Очевидно може да се спечели значително от гледна точка на време. Има много начини за оптимизация на личното време, които да доведат до огромни нетни спестявания от време в продължение на целия живот, особено ако се започне в младежките години. Вземете например скоростта, с която набирате на компютър. Ако инвестирате време да повишите своята скорост на набиране до 90 думи в минута или по-бързо, ще си е струвало първоначалната инвестиция на време, в случай че дейността ви е свързана с много набиране, вместо да оставате на ниво от 50 думи в минута година след година. Допълнителните часове практика ще бъдат незначителни, в сравнение с времето, което ще спестите от писане на и-мейли, писма или блог-статии през следващите няколко десетилетия. Други форми на оптимизация на времето включват подобряване на навиците за сън, минимизиране на времето за пътуване до работа или изключване на времеемки навици като пушенето.
Основното ограничение на времевите оптимизации е, че оптимизационния процес изисква влагане на време, сам по себе си. Отнема време, за да спестиш време. Следователно, колкото повече време инвестираме в оптимизация на време, толкова по-голяма става първоначалната инвестиция на време, както и необходимостта за дългосрочна възвращаемост, която да оправдае тази първоначална инвестиция. Това ограничение създава горна граница за всяка времева оптимизация, в съответствие със закона за намаляващата възвращаемост. Колкото повече време инвестирате във всяка времева оптимизация, толкова по-ниска става нетната възвращаемост, при равни други условия.
Закона за намаляващата възвращаемост ни връща отново към стойността. Докато сме се концентрирали в закона за намаляващата възвращаемост, в опити да оптимизираме само времевата страна на уравнението, е полезно да забележим, че оптимизирането на стойността е по-малко ограничаващо и в по-голяма степен с отворен край.
Какво представлява „Стойност” в нашето уравнение на производителността?
Стойността е качество, което трябва да дефинирате сами за себе си. Оттук и всяка дефиниция на производителност е свързана с дефиницията за стойност. В среди, в които хората могат да се обединят около обща дефиниция за стойност, могат да се обединят и около обща дефиниция за производителност. Въпреки това, от гледна точка на своята собствена производителност, вие не сте задължени да дефинирате стойността по същия начин, по-който е дефинирана от някой друг. Вие сте свободни да възприемете такава собствена дефиниция, която произвежда стойност с най-голямо значение за вас самите.
Твърде често ние възприемаме социално обусловена дефиниция за стойност, която има склонността да бъде много ограничаваща. Може би дефинираме стойността от гледна точка на определени резултати, свързани с нашата кариера, брой приключени задачи, брой и качество на завършени проекти, и т.н. Може би не можете да я изкажете ясно, но вероятно имате работна дефиниция за стойност, с която се чувстване комфортно. Можете да кажете кога сте имали продуктивен ден и кога не, от гледна точка на стойността, която сте създали, в съответствие със своето собствено усещане за това какво означава стойност.
Но доколко съзнателно разсъждавате по отношение на своята собствена дефиниция за стойност? Аз ще ви предизвикам да помислите още малко за своята собствена дефиниция, което в последствие ще предефинира вашето усещане за производителност.
Въздействие
Първо, според вашата дефиниция за стойност, до каква степен тази стойност е осигурена? Кой получава тази стойност? Вие, вашият шеф, вашите колеги, вашите приятели, вашето семейство, вашата компания, вашите потребители, вашият екип, някои инвеститори, вашата общност, вашата страна, света, Господ, всички съзнателни същества? Какъв процент от стойността получава всеки човек или група? Стойност за 1 човек, 10 души, 100 души, 1000 души, милиони хора или за цялата планета ли осигурявате? Доколко усещате, че стойността, която осигурявате достига отвъд тези, за които е предназначена директно ? Колко бързо се разпръсва, създадената стойност? Какво е вашето усещане за базовото ниво на въздействие на вашия принос? Ограничен ли е или обширен?
Например, ако сте ръководител на компания от Форчън 500 или водач на държава, ще имате много по-голяма способност да осигурявате стойност за голям брой хора, отколкото ако сте портиер. На колкото повече хора можете да влияете, толкова по-голяма е и потенциалната ви стойност. По-силният ефект на лоста означава по-голямо потенциално въздействие.
Устойчивост/Издържливост
Второ, колко дълго издържа стойността, която създавате? Час, ден, седмица, месец, година, десетилетие, един живот, столетие, хилядолетие, до края на времето? До каква степен вашата стойност продължава във времето? Бързо ли се употребява и забравя? Или продължава да се възражда година след година? Стойността ви продължава ли във времето?
Мона Лиза все още осигурява стойност, стотици години след създаването си. Но други произведения на изкуството не осигуряват продължаваща стойност отвъд живота на артиста. Те бързо биват изоставени и накрая заменени.
Същност
На трето място, каква е същността на стойността, която произвеждате? Помагате ли на хората да оцелеят? Развличате ли ги? Просвещавате ли ги? Доколко другите ценят това, което произвеждате? Каква цена са готови да платят за него? Считат ли вашата стойност за задължителна, незадължителна или нежелателна? Доколко уникална е вашата стойност? Вие ли сте единствените, които можете да я осигурите или има множество доставчици?
Същността на стойността, която осигурява портиера е ниска, тъй като е лесно да намериш хора, които да извършват такава дейност на ниска цена. Същността на стойността на физика е потенциално огромна, тъй като една нова теоретична концепция може да доведе до по-точно разбиране на вселената.
Обем
И последно, какъв е обемът стойност, който създавате? Каква част от него реализирате за даден период от време? Какво количество стойност създавате?
Например Пикасо е бил продуктивен художник, който създава стотици творби през живота си. Други художници имат доста по-ниска производителност.
Следователно вече имаме тази малка формула:
Стойност=Въздействие×Устойчивост×Същност×Обем
И оттам:
Производителност = Въздействие x Устойчивост x Същност x Обем / Време
Интересното тук е, че по-голямата част от литературата относно производителността се фокусира почти изцяло върху обема и времето. Но това са най-ограничаващите части на уравнението. Но в същото време най-лесно се пише за тях.
Според мен най-важните дългосрочни фактори, които да вземем под внимание при оптимизиране на производителността (независимо дали индивидуална, корпоративна, държавна или друга) са въздействие, устойчивост и същност. А най-важната от тези три е същността.
Да вземем например производителността на един блогър.
Въздействието на стойността, която създава блогърът ще бъде свързано с посещаемостта на блога и цялостното му влияние сред читателите. Колко души четат блога, и доколко ценят написаното от блогъра? За да подобри въздействието блогъра може да повиши посещаемостта на блога или да подобри уменията си за писане, за да има по-дълбоко влияние върху читателите. Въздействието може да се повиши и ако читателите споделят какво са прочели. Още повече, блогърът може да използва блога като средство за себе-изследване и по този начин да повиши въздействието му върху собствения си живот.
Устойчивостта на стойността, която създава блогърът ще бъде дългосрочният ефект върху читателите, ако има такъв. Променя ли блогът дългосрочните модели на мислене и поведение на своите читатели? Забравят ли читателите бързо прочетеното в блога или информацията остава с тях за дълго? Прочетеното следва ли читателите постоянно?
Същността на стойността, която създава блогъра зависи от темите, за които пише. Създава ли публикации-еднодневки, с които да предизвика малко смях или обща посещаемост на блога или сериозно се е посветил на задачата да създава дълбока стойност? Каква е природата на стойността, която блогърът създава? Може би финансови съвети за подобряване материалното състояние на читателя? Или предлага решения на важни проблеми? Или просто пълнеж?
И разбира се обемът на стойността, която създава блогърът ще бъде количеството публикувани думи и статии.
Сега приложете тази линия на мислене към своя живот като цяло, отвъд границите на кариерата си.
Какво е основното въздействие на живота ви? Колко живота успявате да докоснете? Човек на въздействието ли сте? Или съществувате в относително уединение?
Каква би била устойчивостта на стойността във вашия живот? Може ли да се окаже вашият принос по-скоро незначителен? Или приносът ви ще отеква за столетия? Каква част от стойността, която създавате ще ви надживее? Какво би могло да остане след като вие си отидете?
И накрая, каква ще бъде същността на стойността, която създавате? Каква е сърцевината на вашия принос? Може би сте тук,за да играете ролята „следвай последователя”? Или търсите стойностна съдба? Когато съзнателно обмисляте стойността, която осигурявате, празни и изпълнени със страх ли се чувствате или спокойни и удовлетворени? Това ли е смисълът, който съзнателно сте избрали?
Не бихте могли да оптимизирате своята продуктивност, без съзнателно и обмислено да оптимизирате тези фактори. Истинската продуктивност е много повече от обем/време. Ако омаловажавате важността на въздействието, устойчивостта и същността, вие се осъждате на една скоростна надпревара със свистящи колела и ще загубите целия смисъл на живота. И най-лошото е, че живеейки ще разберете, че това е вярно. Ще усетите пустотата и празнотата във всичко, което правите. Когато разсъждавате върху резултата от своята дейност в светлината на безграничността на времето и пространството, той се превръща в прашинка.
Същността е най-важният фактор. Докато не откриете истинската същност на живота си, не можете никога да бъдете продуктивни. Вие можете да допускате, че всяка задача, която изпълнявате има въздействие, устойчивост и обем, по-големи от нула. Стойността на тези фактори може да бъде много ниска ако задачата е тривиална, но пак ще бъде по голяма от нула. Въпреки това, ако основната същност на която и да било задача е нула, то и цялата продуктивност ще бъде нула. Ако пропуснете смисъла на живота си, вашата цялостна продуктивност ще бъде нула, независимо колко усърдно работите и колко успешно се опитвате да оптимизирате всички останали фактори. Ако спечелите целият свят, но загубите душата си, вашата финална отплата ще бъде нула.
Тази същност е вашата цел. .
Затова е толкова важно да откриете смисъла на живота си. Няма значение колко време отнема. Всъщност, единствената наистина продуктивна задача, която можете да изпълните, преди да сте открили целта на живота си, е да работите за откриването на тази цел. Преследването на същността е от основно значение, ако желаете да имате продуктивност по-голяма от нула.
Веднъж като откриете своята същност, ще откриете, че всички останали фактори започват да се оптимизират от само-себе си много лесно. Възприемането на същността създава страст, страстта повишава въздействието, устойчивостта и обема. Освен това страстта кара времето да минава по-бавно. Страстта осигурява енергия и привлича ресурси за по-ефикасно управление на времето. Страстта ви позволява да видите настоящият момент като присъщо съвършен и пълен, вместо да възприемате света като непълен и несъвършен. Откриването на същността автоматично оптимизира производителността като цяло.
Намерете човек, който е възприел своята житейска цел и ще откриете истински продуктивен човек. В отсъствието на цел, откриваме заетост , но не и продуктивност – обемът създаден резултат можем да го хвърлим на боклука. Той няма да има силата да издържи.
Производителността се корени в постоянното, вечното, безграничното. То е същността на това, което е истинско. Целта е съзнателна и жива. Извън целта и смисъла можем да работим само с временното, злободневното, ограниченото – призрачната проекция на реалността, но не и със самата реалност.
Бъдете продуктивни. Вложете време да откриете своята същност и след това можете да посветите останалата част от живота си на работа от дълбините на своята същност. След това можете да работите със усещането за безгранична продуктивност защото същността е безгранична.
Източник: Стив Павлина
Вече знаеш какво е продуктивност… а искаш ли да увеличиш своята? Запиши се в нашия бюлетин и редовно ще ти изпращаме последната информация по темата, препоръки за книги и събития и още много полезни неща.
