Осъзнато общуване

Осъзнатото общуване (с децата) повишава продуктивността

Интересен е фактът, че обикновено общуваме с децата по различен начин в сравнение с начина, по който общуваме с възрастните. От една страна това е така, защото си мислим, че децата невинаги могат да ни разберат. От друга страна обаче е препоръчително да зачитаме чувствата на децата и да им даваме право на избор. Това е важно във връзка с развиването на тяхната емоционална интелигентност и отстояване на тяхната самостоятелност напред във времето.

Осъзнатото общуване е форма на качествена комуникация, която включва 4 компонента. Тези компоненти могат да се разглеждат и като стъпки в процеса на пълноценно общуване:

  1. Изслушване на отсрещната страна;
  2. Проявяване на разбиране (емпатия) към другия;
  3. Даване на съвет и/или изразяване на личното мнение, включително поставяне на граници, без да се пренебрегва мнението на другия;
  4. Намиране на съвместно решение, което да удовлетворява интересите и на двете страни.

Тези четири аспекта на осъзнатото общуване – изслушване, емпатия, лично мнение и съвместно решение – са ключови, независимо дали респондентът е дете или възрастен. Ако искаш да подобриш уменията си за осъзнато общуване с децата, можеш да научиш още по темата от „Осъзнати родители“.

А какво общо има общуването с продуктивността?

Продуктивността представлява съотношението на определено количество работа (продукт) към  общото време (ресурси) за извършването на тази работа. Следователно, колкото повече работа успяваш да свършиш за единица време, толкова по-висока е твоята продуктивност.

Забелязал ли си какво се случва с продуктивността ти, когато общуването с отсрещната страна е разпокъсано и не върви добре? В такива случаи обикновено ставаш разсеян и дори изнервен. Спираш да изслушваш, превключваш от една задача към друга и често пъти действаш по инерция, изхождайки от своето собствено разбиране за възникналата ситуация. Този негативен  модел лесно се прехвърля и към ежедневното общуване с децата. Сприхав си, изкарваш си яда върху детето, без то да има вина за каквото и да е. Тогава се въвличаш в познатия до болка порочен кръг: напрегнат си, работата не върви, изнервяш се още повече, викаш на детето (поради факта, че си изнервен), то започва да се отбранява и спира да те слуша, ти повишаваш тона още повече и така до второто пришествие.

В тези моменти настроението ти се разваля напълно, детето ти е сърдито, а продуктивността ти клони към нула.

Всичко това може да се избегне, като се придържаш към тази проста схема на общуване: изслушваш другия, проявяваш разбиране, изразяваш личното си мнение и накрая намирате съвместно решение. Това са 4 прости стъпки, които пестят време и усилия, включително и при общуването с децата. А както знаем, спестеното време също е компонент на добрата производителност. 🙂

Продуктивна работа от вкъщи с децата (които също са у дома)

По време на локдаун осъзнатото общуване е повече от важно, защото спестява време и усилия. Когато работиш от вкъщи, задачите ти са цял куп – служебната работа, следене на ученика с уроците, гледане на по-малкото дете, домакинство и прочие. Една от работещите стратегии тук е да разпределиш времето си на слотове (часови интервали), в които да правиш по една от задачите. Например 10 минути обръщаш качествено внимание на детето – помагаш му с уроците или играеш с него. След това работиш фокусирано 30 минути, или дори цял час. Можеш да бъдеш сигурен, че когато отделяш пълноценно време с децата, те го оценяват и ще те оставят за по-дълго да вършиш твоите неща. Обратното също е доказана истина: ако се опитваш да отбиваш номера пред децата, те го усещат и ти го връщат тъпкано с непрестанно досаждане, мрънкане или дори тръшкане и рев.

Истината е, че качествено прекараното време е резултат от осъзнатото общуване.

Наскоро приложих четирите стъпки за осъзнато общуване с детето ми. Дълго време имахме проблем с къпането на сина ни. Всяка вечер, в продължение на седмици, той отказваше да се къпе. След настояване от наша страна, в конкретния час започваше бурно тръшкане и нервни изблици на детето (2 години и 3 месеца). Това изнервяше нас самите и ставахме все по-настоятелни, а то плачеше все повече и повече.

В един момент, не можех да търпя повече този емоционален тормоз за всички ни, и реших да опитам по друг начин. Мъжът ми вече беше вдигнал ръце. За момент се поставих на мястото на детето, за да се опитам да разбера чувствата му. Попитах го: „Нещо боли ли те по време на къпане?“, той: „Да!“, аз предположих: „Люти ти на очите ли?“ Детето (2 г. и 3 м., все още говорещо с малко думички): „Да!“. Тогава му предложих как можем да решим проблема: „Добре, тогава ще ти казвам предварително да си затвориш очичките. Съгласен ли си?“ Той: „Доб(р)е“. И оттогава детето с голямо желание отива в банята.

Също така забелязах, че точно преди часа за баня, детето се разиграва и е много трудно да го откъснем от играта му. Може би и това беше една от причините за голямата съпротива да отиде в банята навреме. Затова се научих да съм „продуктивна“ – просто довършвам някоя друга домакинска или кратка служебна задача, докато детето се наиграе още 20-30 минути, вместо да пропилявам същото време с безсмислени молби и уговорки. Така, когато детето е спокойно, целият процес по влизане в банята, измиване на зъбките и изкъпване отнема точно 10 минути.  В противен случай, ужасът с тръшкане, рев, бърсане на сополи и изнервено „подмиване“ надхвърляше 40 минути.

Ето как моето осъзнато общуване с детето ми дава повече свобода и повишава моята собствена производителност, защото използвам времето и силите си пълноценно и в правилна посока, удобна и за двете страни.

Сподели тази статия, ако ти е била полезна.
Share on Facebook
Facebook
Pin on Pinterest
Pinterest
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin

Дарина Янкова

Маркетолог, copywriter и ... родител :)

С използването на този сайт се съгласяваш с употребата на бисквитки. още информация

Този сайт използва бисквитки и събира анонимни статистически данни за посещаемостта. С използването на сайта се съгласяваш с употребата на бисквитки.

Затваряне