Интересен е фактът, че обикновено общуваме с децата по различен начин в сравнение с начина, по който общуваме с възрастните. От една страна това е така, защото си мислим, че децата невинаги могат да ни разберат. От друга страна обаче е препоръчително да зачитаме чувствата на децата и да им даваме право на избор. Това е важно във връзка с развиването на тяхната емоционална интелигентност и отстояване на тяхната самостоятелност напред във времето.
Осъзнатото общуване е форма на качествена комуникация, която включва 4 компонента. Тези компоненти могат да се разглеждат и като стъпки в процеса на пълноценно общуване:
- Изслушване на отсрещната страна;
- Проявяване на разбиране (емпатия) към другия;
- Даване на съвет и/или изразяване на личното мнение, включително поставяне на граници, без да се пренебрегва мнението на другия;
- Намиране на съвместно решение, което да удовлетворява интересите и на двете страни.
Тези четири аспекта на осъзнатото общуване – изслушване, емпатия, лично мнение и съвместно решение – са ключови, независимо дали респондентът е дете или възрастен. Ако искаш да подобриш уменията си за осъзнато общуване с децата, можеш да научиш още по темата от „Осъзнати родители“.
А какво общо има общуването с продуктивността?
Продуктивността представлява съотношението на определено количество работа (продукт) към общото време (ресурси) за извършването на тази работа. Следователно, колкото повече работа успяваш да свършиш за единица време, толкова по-висока е твоята продуктивност.
Забелязал ли си какво се случва с продуктивността ти, когато общуването с отсрещната страна е разпокъсано и не върви добре? В такива случаи обикновено ставаш разсеян и дори изнервен. Спираш да изслушваш, превключваш от една задача към друга и често пъти действаш по инерция, изхождайки от своето собствено разбиране за възникналата ситуация. Този негативен модел лесно се прехвърля и към ежедневното общуване с децата. Сприхав си, изкарваш си яда върху детето, без то да има вина за каквото и да е. Тогава се въвличаш в познатия до болка порочен кръг: напрегнат си, работата не върви, изнервяш се още повече, викаш на детето (поради факта, че си изнервен), то започва да се отбранява и спира да те слуша, ти повишаваш тона още повече и така до второто пришествие.
В тези моменти настроението ти се разваля напълно, детето ти е сърдито, а продуктивността ти клони към нула.
Всичко това може да се избегне, като се придържаш към тази проста схема на общуване: изслушваш другия, проявяваш разбиране, изразяваш личното си мнение и накрая намирате съвместно решение. Това са 4 прости стъпки, които пестят време и усилия, включително и при общуването с децата. А както знаем, спестеното време също е компонент на добрата производителност. 🙂
Продуктивна работа от вкъщи с децата (които също са у дома)
Ако работиш вкъщи и децата ти са с теб (болни са, във ваканция са или още са малки, но не посещават ясла или детска градина), осъзнатото общуване е повече от важно, защото спестява време и усилия. Когато работиш от вкъщи, задачите ти са цял куп – служебната работа, следене на ученика с уроците, гледане на по-малкото дете, домакинство и прочие. Една от работещите стратегии тук е да разпределиш времето си на слотове (часови интервали), в които да правиш по една от задачите. Например 10 минути обръщаш качествено внимание на детето – помагаш му с уроците или играеш с него. След това работиш фокусирано 30 минути, или дори цял час. Можеш да бъдеш сигурен, че когато отделяш пълноценно време с децата, те го оценяват и ще те оставят за по-дълго да вършиш твоите неща. Обратното също е доказана истина: ако се опитваш да отбиваш номера пред децата, те го усещат и ти го връщат тъпкано с непрестанно досаждане, мрънкане или дори тръшкане и рев.
Истината е, че качествено прекараното време е резултат от осъзнатото общуване.
Наскоро приложих четирите стъпки за осъзнато общуване с детето ми. Дълго време имахме проблем с къпането на сина ни. Всяка вечер, в продължение на седмици, той отказваше да се къпе. След настояване от наша страна, в конкретния час започваше бурно тръшкане и нервни изблици на детето (2 години и 3 месеца). Това изнервяше нас самите и ставахме все по-настоятелни, а то плачеше все повече и повече.
В един момент, не можех да търпя повече този емоционален тормоз за всички ни, и реших да опитам по друг начин. Мъжът ми вече беше вдигнал ръце. За момент се поставих на мястото на детето, за да се опитам да разбера чувствата му. Попитах го: „Нещо боли ли те по време на къпане?“, той: „Да!“, аз предположих: „Люти ти на очите ли?“ Детето (2 г. и 3 м., все още говорещо с малко думички): „Да!“. Тогава му предложих как можем да решим проблема: „Добре, тогава ще ти казвам предварително да си затвориш очичките. Съгласен ли си?“ Той: „Доб(р)е“. И оттогава детето с голямо желание отива в банята.
Също така забелязах, че точно преди часа за баня, детето се разиграва и е много трудно да го откъснем от играта му. Може би и това беше една от причините за голямата съпротива да отиде в банята навреме. Затова се научих да съм „продуктивна“ – просто довършвам някоя друга домакинска или кратка служебна задача, докато детето се наиграе още 20-30 минути, вместо да пропилявам същото време с безсмислени молби и уговорки. Така, когато детето е спокойно, целият процес по влизане в банята, измиване на зъбките и изкъпване отнема точно 10 минути. В противен случай, ужасът с тръшкане, рев, бърсане на сополи и изнервено „подмиване“ надхвърляше 40 минути.
Ето как моето осъзнато общуване с детето ми дава повече свобода и повишава моята собствена производителност, защото използвам времето и силите си пълноценно и в правилна посока, удобна и за двете страни.
Ако съветите в тази статия ти допаднаха, каня те да се запишеш в нашия e-mail бюлетин, за да не пропускаш новите ни публикации. На всеки две седмици ще ти изпращаме най-новите, интересни и ценни съвети на тема общуване, продуктивност и спокоен живот.
