През 2020 много хора за пръв път станаха част от голямата група на дистанционно работещите по цял свят. И се изправиха пред предизвикателство: как да свършим работата си, когато колегите ни са далече, а край нас има малчугани, които не можем да изпратим в яслата, детската градина или на училище? Този въпрос остана актуален и след това за всички родители, които все още работят дистанционно или на свободна практика.
Реших да поговоря по темата с Магдалена Бонев – бизнес консултант и моя колежка в областта на продуктивността и изграждането на бизнес процеси, – която е и майка, работеща от дома си. Ето какво сподели тя.
Би ли се представила на читателите на блога? Коя си ти и с какво се занимаваш?
Казвам се Магдалена и по професия съм бизнес консултант и експерт по психология на бизнеса. Подкрепям предприемачи и собственици на бизнес да планират и организират ефективно времето и работните си процеси, за да изградят устойчива система, която да бъде разпознаваема, продуктивна и в унисон с личните им свобода, цели и време.
Зад мен засега са над 10 години опит в корпоративния свят и собствения бизнес. По образование съм Доктор по икономика със специалност МИО и сертифициран бизнес психолог към виенската Wirtschaftsakademie.
Три са основните ми принципи на работа:
- Приоритет са ми добрите партньорски и човешки отношения, а не клиентската база.
- Не вярвам в универсални хапчета, а в индивидуалния подход и мислене извън кутията.
- Обичам да чета между редовете и да сприятелявам психологията с монетизацията на бизнеса.
А извън работата?
Извън нея съм безнадеждна романтичка, добър приятел, съпруга и майка на две деца. 😊 За мен е важно да отдавам достатъчно внимание на всичките тези житейски роли и потребностите, породени от тях. Старая се редовно да храня и своето собствено вътрешно дете – с редене на пъзели, оцветяване на книжки, бордови игри и музика. 😊 (Win-win, че и децата ми харесват тези занимания и често ги съчетаваме заедно.)
Откога работиш дистанционно? Как и защо започна да работиш в такъв режим?
Преди около 5 години, когато се преместих във Виена, започнах да работя от вкъщи. При това – вече за себе си. В България това се случваше в офис, в корпоративна среда с много колеги. Не че не ми беше забавно, но винаги съм тендирала към повече свобода при разпределението на времето и съм знаела, че друг формат ми е много повече на сърце. Исках, например, да мога да следвам естествените си приливи на енергия и продуктивни часове. Исках, когато си свърша набелязаните задачи, да мога да ползвам останалото си време както преценя, а не да стоя и симулирам дейност до 17 ч., просто защото трябва. И не исках да жертвам личната си свобода, ценности и време за семейството в омагьосан цикъл от пътуване, задръствания, 8-17 ч. и обратно. Исках, когато дойде този момент, да виждам как децата ми растат, а не да ми разказват бавачките или госпожите в градината.
Освен дистанционно работеща, ти си предприемач и майка. Разкажи малко за децата си.
О, те са едни малки сладки кълбовидни мълнийки. Могат силно да се смеят, силно да обичат и силно да си изказват мнението. Дъщеря ни, Михаела, е на 4, а брат ѝ – Стефан – на 2. Обичайно са много любопитни и настояват да правят всичко сами. Което от една страна много ни радва, а от друга, ни учи на страхотно търпение (например да изчакаме 13 минути, докато някой си закопчее якето). Те са основният ми мотиватор в моменти, когато твърде много започна да мисля дали ще успея да се справя с нещо. Трябват ми само няколко минути, за да се подсетя да не забравям кой гледа отстрани и какъв пример искам да им дам. Общо взето – да имат смелостта да експериментират, да вярват в себе си, да не се отказват от мечтите си и по пътя да бъдат добри хора.
Как минава обичайният ти работен ден? И какво беше по-различно по време на локдаун?
Най-важно ми се струва да отбележа, че работният ми ден в редки случаи надвишава 6 работни часа. Прегърнала съм методики, които ми позволяват да върша повече и по-резултатна работа за по-малко време, а останалото да разпределям за другите важни за мен житейски роли, които споменах. Обичайно водим децата на детска градина към 8 ч. и малко преди 9 ч. съм на бюрото си. В зависимост от плана ми, денят включва проверка на имейли, онлайн консултации и срещи, писане на статии и активност в социалните ми профили, четене на книги/материали и лично развитие, както и време за планиране на следващия ден. Обикновено към 15 ч. вече съм в градината, за да взема децата. (Никога не се е случвало да е по-късно от 16 ч.) Останалата част от деня е посветена на тях, семейството, спорт, лични занимания и дом.
По време на локдауна, разбира се, се наложи известно преструктуриране и напасване, но то беше само от гледна точка на това, че гореизброените трябваше да се случват с кълбовидните мълнийки у дома. Дейностите по своята същност обаче останаха същите.
Кои са най-работещите според теб съвети за работа вкъщи, докато имаме малки деца наоколо?
Най-работещият съвет, според мен, е да дишаме мнооого дълбоко, за да проработят каквито и да е било други препоръки. Защото няма какво да се лъжем, предизвикателство си е. Но, за да дам все пак по-конкретни идеи:
- задължителна предварителна синхронизация с партньора и редуване на двамата за интервали от работа в разсейващата среда с децата и концентрирана работа в работната стая;
- предварителен план с ясни приоритети от предния ден;
- интегриране на децата в дейностите, както и постоянно поощряване на дейности за „големи“ и самостоятелни дейности;
- винаги предупреждаване на отсрещните страни в онлайн срещи, че сме направили всичко възможно да си осигурим спокойствие за срещата, но все пак може да има детска поява и намеса и
- уважаване и отразяване емоциите на детето, за да разбере то, че родителят съзнава колко трудна е и за него ситуацията (емоционално интелигентна комуникация по детски).
Според теб, можем ли да приложим тези съвети и при възрастни и как?
Разбира се! В крайна сметка възрастните сме просто пораснали деца – фундаментални ценности за всички нас са грижата, вниманието, удовлетворението, признанието, доброто отношение, изразяването на любов… Така че, да, всички тези съвети са приложими, когато целим по- емоционално зрели разговори и търсим добри резултати:
- синхронизираме се с партньорите/клиентите си и дефинираме предварително очакванията, условията и начина си на работа,
- правим си предварителен дневен/седмичен план с разпределение по приоритети + делегираме;
- поощряваме самостоятелното изпълнение на задачи според предварително определено ниво на отговорност и авторитет;
- уважаваме потребностите, позицията, мнението на отсрещната страна и комуникираме нашите такива по емоционално зрял начин и т.н.
Какво би посъветвала майките, които искат да стартират свой бизнес, но се тревожат дали ще се справят?
Ще ги попитам какво биха казали на децата си, ако те са в тази ситуация и потърсят от съвет от тях. Всяка майка иска най-най-доброто за детето си. Следва да бъде същото и за нас самите. Така че, струва ми се, съветът, който бихме дали на децата си в същата тази ситуация, би бил чудесен и за нас самите.
Също ще попитам защо искат да стартират този бизнес – кои са ценностите и най-смелите мечти, които стоят зад това желание? Защото, ако намерят отговор на това „Защо?“, тревогите рязко ще започнат да избледняват, а отговорите на въпроса “Как да стане?”, както и нужните ресурси, ще започнат да се появяват.
И накрая – ще споделя, че винаги могат да се обърнат и към мен за подкрепа със знания, опит и ресурси.
Искаш ли да споделиш още нещо, за което не те попитах?
Иска ми се да дам повод за размисъл на хората, които усещат импулс и желание за дистанционна работа, но все още се колебаят дали има „почва тя у нас“ или пък им се струва рисково. Според проучване, проведено от Global Workplace Analytics през февруари 2020 (т.е. още преди локдауните и масовото преминаване на дистанционен режим на работа) 74% от респондентите казват, че дистанционната работа е „новото нормално“. Ето още съвсем малко цифри, които за мен бяха интересни:
- За последните 5 години дистанционният режим на работа бележи ръст от 44%. За последните 10 г.– 91%.
- 90% от респондентите смятат, че това води до по-ниски оперативни разходи и по-висок морал у служителите.
- 47% смятат, че гъвкавият режим на работа ще повиши общата им продуктивност.
- Малко над 43% от работещите са специалисти, упражняващи професията си на свободна практика.
- Над 50% от милениълите работят дистанционно на свободна практика.
Благодаря на Маги за препоръките и завършвам с още две:
- Ако темата за дистанционната работа ти е интересна, заповядай във Facebook групата Дистанционна работа и продуктивност, където можеш да намериш и мен, и Маги, и още много дистанционно работещи хора и експерти, които ще ти помогнат с различни аспекти от дистанционната ти дейност.
- Ако мислиш, че имаш още нужда да подобриш продуктивността си, защо не се включиш в e-mail курса Супер фокус? Всичко, което ще научиш в него, е подходящо и за хора, работещи дистанционно, и за такива, които са в офиса, и за всякакви комбинации от тези два режима. А и в домашния офис концентрацията е доста по-трудна и умението да се фокусираш добре ще ти бъде особено полезно. 🙂
